Земя на кръв и мед - първият режисьорски опит на Анджелина Джоли
Сигурно две години (а и повече) седи в компютъра ми " Земя на кръв и мед " на Анджелина Джоли (първият ѝ режисьорски опит; вторият беше солидния " Несломен " ), оплют злостно и ехидно от всички, оценен от близо 30 хиляди души едвам с 4,3(!) в IMdb, само че и с пет номинации, в това число за " Златен глобус " за най-хубав чуждоезичен филм! Смея да настоявам, че съм способен и ерудиран ценител на киното, нищещо споровете в някогашна Югославия (от " Хубаво село хубаво гори " и " Вуковар " през " Съвършен кръг ", та до " Пътят на Халима " и " Красивата ми страна " ; изгледал съм всичко по тематиката, да не изреждам безкрай) и би трябвало да ви кажа, че " Земя на кръв и мед " е едно от най-хубавите, сурови, почтени, безкомпромисни и проникновени творби, докоснали се до войната в Босна (Джоли е и сценаристка). Изненадващо и друго от общоприетото мнение, само че факт (единственото дразнещо е, че въпреки актьорите да са от Сараево, приказват на британски – непростителен компромис, снижаващ малко качеството на филма)!
Във фокуса на описа е неразрешената, обречена и трагична (казвам ви го веднага) обич сред босненската мюсюлманка Айла (Зана Марианович, играла и в чудесния английски " Пречупена " ) и сърбина Даниел (Горан Костич, " Децата на хората ", " Твърде персонално " ). Тя е художничка, бяла, румена, напета, с обилни форми и смолисти къдрави коси, смела и дръзка, той е кльощав и дръглив служител на реда, рус, с ясни сини очи и клюнест нос, срамежлив и добросърдечен. Докато танцуват в заведение, избухва снаряд и се стартира...
От останалите герои значими са само бащата на Даниел – Небойша (големият Раде Шербеджия), старозаветен и консервативен нечовечен патриарх и маниак, и сестрата на Айла – Лейла (Ванеса Глодьо), жива, преносима и дребничка брюнетка (в прослойка има доста артисти от чудесния " Сняг " ).Хладно, обективно и скрупульозно пред нас се редят картини, които смразяват сърцето ни и ни карат да се замислим за човешката природа – убийства на хора по улиците или със снайпер, до момента в който притичват за вода, медикаменти, храна; концентрационни лагери със живи скелети, или такива за дами, в които те са унижавани, изнасилвани всекидневно и на всички места и бити секс-робини (в един, ръководен от Даниел, попада Айла), " непринудено сключване " на заявления за изселване (нежелаещите се разстрелват от упор); изхвърляне на кърмаче от прозорец на висок блок, тъй като " плаче мощно " ; потребление на дами като " жив щит " при престрелка. И реверанс пред Джоли, тъй като ни демонстрира, че нещата, обратно на брътвежите на " интелектуалните теоретици ", са си черни и бели, има положително и зло, вярно и неверно, добродетел и недостатък (виж, решенията и изборите на хората в избрани обстановки са разнообразни, и те са " сивите " ). А целенасочените и прецизно планувани зверства във кино лентата са дело на сърбите, които са си проведена и подготвена войска ( " най-голямата в тази част на света " се хвали Небойша); при босненските мюсюлмани (партизани, елементарни хора, сграбчили оръжие за безредна съпротива) те са по-скоро отговор, възмездие и изключение (не че ги няма, виж " Хубаво село хубаво гори " ) в безизходната обстановка, когато интернационалната общественост (до Клинтън и Блеър) си затваряше очите за размерите на нещастието им ( " We don`t have our dog in that fight ", споделя позорно републиканската администрация).
А на персонално, човешко ниво (това ни интересува като зрители) огромната, безрезервна, безспорна, първа и последна обич, когато е предадена, би трябвало да бъде отмъстена. Дори с цената на саморазрушението и прочувствения провал. Друг излаз просто няма.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Във фокуса на описа е неразрешената, обречена и трагична (казвам ви го веднага) обич сред босненската мюсюлманка Айла (Зана Марианович, играла и в чудесния английски " Пречупена " ) и сърбина Даниел (Горан Костич, " Децата на хората ", " Твърде персонално " ). Тя е художничка, бяла, румена, напета, с обилни форми и смолисти къдрави коси, смела и дръзка, той е кльощав и дръглив служител на реда, рус, с ясни сини очи и клюнест нос, срамежлив и добросърдечен. Докато танцуват в заведение, избухва снаряд и се стартира...
От останалите герои значими са само бащата на Даниел – Небойша (големият Раде Шербеджия), старозаветен и консервативен нечовечен патриарх и маниак, и сестрата на Айла – Лейла (Ванеса Глодьо), жива, преносима и дребничка брюнетка (в прослойка има доста артисти от чудесния " Сняг " ).Хладно, обективно и скрупульозно пред нас се редят картини, които смразяват сърцето ни и ни карат да се замислим за човешката природа – убийства на хора по улиците или със снайпер, до момента в който притичват за вода, медикаменти, храна; концентрационни лагери със живи скелети, или такива за дами, в които те са унижавани, изнасилвани всекидневно и на всички места и бити секс-робини (в един, ръководен от Даниел, попада Айла), " непринудено сключване " на заявления за изселване (нежелаещите се разстрелват от упор); изхвърляне на кърмаче от прозорец на висок блок, тъй като " плаче мощно " ; потребление на дами като " жив щит " при престрелка. И реверанс пред Джоли, тъй като ни демонстрира, че нещата, обратно на брътвежите на " интелектуалните теоретици ", са си черни и бели, има положително и зло, вярно и неверно, добродетел и недостатък (виж, решенията и изборите на хората в избрани обстановки са разнообразни, и те са " сивите " ). А целенасочените и прецизно планувани зверства във кино лентата са дело на сърбите, които са си проведена и подготвена войска ( " най-голямата в тази част на света " се хвали Небойша); при босненските мюсюлмани (партизани, елементарни хора, сграбчили оръжие за безредна съпротива) те са по-скоро отговор, възмездие и изключение (не че ги няма, виж " Хубаво село хубаво гори " ) в безизходната обстановка, когато интернационалната общественост (до Клинтън и Блеър) си затваряше очите за размерите на нещастието им ( " We don`t have our dog in that fight ", споделя позорно републиканската администрация).
А на персонално, човешко ниво (това ни интересува като зрители) огромната, безрезервна, безспорна, първа и последна обич, когато е предадена, би трябвало да бъде отмъстена. Дори с цената на саморазрушението и прочувствения провал. Друг излаз просто няма.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ